Йото Йотов: Мълвата е подготвила бунта, преди да е започнало действието

Йото Йотов: Мълвата е подготвила бунта, преди да е започнало действието

Йото Йотов е писател и художник. Нещо като мъдрецът на село Телиш. Събитията от късната есен на 2013 година, когато телишчани блокираха главния път София-Плевен-Русе в опита си да попречат на държавата да настани бежанци на тяхна територия, намират ново обяснение през неговия поглед. И то е по-скоро обяснението на човека, успял малко или много да се дистанцира от конфликта и да го погледне отстрани.

Най-хубавото на пътуванията, които екипът на Непознатият друг предприе, бяха срещите с такива хора като Йото. Той, например, е от тези, които имат чувство за хумор във всяка ситуация. Още докато операторите нагласяваха кадъра, ни каза: „Абе, ще изляза много хубав, жената ще ме види и ще ме обеси на вратата!"

През това време покрай него се върти Арти и докато се намества на ниското столче, Йото ни споделя: „Сега, аз като всички хора съм селско момче, нямам граждански манталитет. Това ми помага, това ми и пречи. Но винаги съм се стремял да бъда този, който съм. Независимо какво ще получа. Искал съм да давам повече, отколкото мога да взема. Някой ще рече „Какво значи това?": да имаш половин филийка хляб и да я разделиш с едно приятелче, дето се е скарало с майка си и са го изгонили от вкъщи. Вижте колко е простичко..."

Ето такъв човек е Йото Йотов.

Как дойде да живееш в Телиш?
Аз съм си оттука. Роден съм тук и тук съм бил до 7 клас. После кандидатствах за Академията (Национално художествено училище за изящни изкуства „Илия Петров", бел. авт.) и от 1300 човека бях деветият в списъка. Но баща ми каза: „Не. В никакъв случай за космати и брадати пари няма да давам."
Не е искал да ставаш художник?
Не. Каза: „Техник." Тогава беше на мода, както сега са адвокатите и нотариусите. Кандидатсвах в Габрово, в Плевен и в Русе. Не ме приеха и тогава отидох на гости на един мой братовчед в Добрич. Влизам да разгледам техникума и виждам, че в коридорите пише: „Имаме седем свободни места за турския етнос." Запазени места. Обаче то минал срокът. След два дена почва училище. И аз отивам при директора, чукам и влизам – нахален, директно. „Мога ли да кандидатствам?" „Може." „Ами кога?" „Подготви се..." „Абе, какво ще се подготвям, викай комисията да сядаме тука..." Отиде, извика 4-5 учители, направиха една комисия, един протокол, внесох 60 лв такса, изпитаха ме за 15-20 минути и казаха: „Той е готов."

И после какво стана с теб?
Исках да ставам летец, защото тук при нас е летището. Обаче същата година, когато кандидатствах във Военно-въздушното училище, в Телиш паднаха седем Як-а. И майка като се тръшна: „В никакъв случай! Само през трупа ми ще ставаш летец." И ме взеха зенитни войски. Вместо да карам самолети, отидох да ги свалям. После започнах да работя и като се пенсионирах, си дойдох.
Ти как започна да пишеш?
(въздиша тежко) Това е най... така... от една страна, тъп въпрос, от друга страна въпрос, на който не може да се отговори, от трета страна, въпрос, на който трябва да се даде точен отговор. Човек, който започва да пише, той не иска да пише. То си идва отвътре.
Какво не ти дава мира?
Ако нещо съм мразел в този живот, това са хора, които се оплакват. Побеснявам. Не може, бе, ти си живо същество и да се оплакваш. От какво?! За да е станало нещо, ти си причината. И насилието. Ненавиждам насилието под каквато и да е форма.

Разкажи ни за Телиш. Какви хора живеят тук, каква е атмосферата в селото? Променили ли са се от твоето детство?
За Телиш имам право и мога да говоря, защото съм се интересувал, търсил съм и знам. Телиш, малко хора знаят, съществува от 7000 години, дори и повече. Когато вече България се обособява като държава към Турция, тук е бил пашалъкът на пашата от Ловеч. Този човек е давал тази земя на отделни хора, защото това е било гора, джунгла някаква. И балканджиите като са искали да отидат да пасат в полето, той им е казвал: „Загради толкова", и онзи отива, загражда, изчиства си мястото и си направи пасище. И така един по един, хора от най-различни краища идват и облагородяват земята. Затова тук в Телиш има ракичани, македонци, има от Осиковци, има от Правец, от Голям Извор, от Малък Извор...

Какво стана преди година и половина, та цялото село се събра и протестирахте повече от месец?
Хората имат право, но дотолкова, доколкото заради незнание и заради неинформираност от страна на управляващите, никой не знаеше за какво става дума. Тук се говореха всякакви приказки. Говореше се, че ще дойдат бандити, които са участвали в Ал Кайда, че идват разни криминални типове от не знам къде си...

После почнаха други неща да се говорят. И, последно, получаваме информация, че ще дойдат около 3000 човека – семейства, тук щели да живеят. И аз първо изтръпнах, защото селото ни е от 1000 човека и ще ни дадат още 3000. Значи, ония, ако избягат, нас ни смазват за една нощ. Това остави. Но тези хора няма къде да бъдат настанени. Ако бяха направили жилища и да има къде да се приютят при нормални условия за живот, да, но вие не сте влизали в помещенията, където щяха да ги сложат, да видите какво чудо е. Там циментът е два метра и половина дебел. Кога ще се стопли този цимент? Как ще ги набуташ там тези хора? За 3000 човека колко тоалетни трябва да направиш? Тези хора ще боледуват – трябва лекар. Това значи, че тук трябваше да има болница най-напред. Ще искат гробище, ще искат минаре, това са 3000 човека мюсюлмани, ще искат да се молят, ние не можем да им забраним да се молят...

Не че хората са против сирийци или някакви други. Няма такова нещо. Никой не е казал, че ги мрази, че ние не ги щем, защото са такива или онакива. Тази ксенофобия не съществува. Но на хората ей тези неща, които казах, не бяха им обяснени. Всичко се правеше нощно време, криеше се, мушкаше се оттука-оттам...

В крайна сметка какъв беше протестът?
Протестът го приемам и съм готов да се подпиша, че хората не са виновни и с право правеха тези неща. Знаете ли какво щеше да стане? Щяха да буфнат тук една тълпа от 3000 човека, селата около Телиш щяха да пропищят, защото тези хора ще искат хляб, ще искат ядене, ще искат цигари – откъде ще ги намерят? В Телиш има три магазина – за 3000 човека как ви се вижда, дали ще успеят да ги нахранят? И населението знаеше това. Българинът има усет за тези неща и протестираха хората с право. На мен дебелата ми глава се беше размътила пак нещо, пишех тук, затова не съм ходил на всички протести. Но като отидох, видях бабички с бастунчетата дошли. Тая баба, ако е спокойна, ще излезе ли от вкъщи с тояжката? Всички са отишли доброволно с някаква болка, с някакъв страх. А страхът беше голям.

От какво беше страхът?
Страхът не е нито от това, че ще дойдат престъпници, нито от това, че ще дойдат хора, които ние не познаваме. Страхът е от това, че не е организирано, както трябва. Не можеш да докараш 3000 човека с 50 автобуса и да ги оставиш насред площада. Какво ще правят тия хора? Никой не искаше да дава това обяснение. И вината не трябва да се търси в народа и в обикновения гражданин, а в ръководството на държавата. Точно те са виновни. Вината е тяхна. Тук в плевенски окръг има поне 10 казарми затворени. Защо не ги закараха там? Ама Плевен щял да се сърди, па Ловеч щял да се сърди... Значи Плевен и Ловеч ще се сърдят, ние в Телиш няма да се сърдим. Е, няма да стане. И ние се сърдим. Защото в големия град 3000 човека са нищо. Ама при 1000 човека население 3000 човека са...

Какво най-много ви обиди от коментарите, които дойдоха по адрес на Телиш и на протестиращите?
Да, имаше хора, които се обидиха, но аз ги чух и махнах с ръка. Но не може да кажат, че сме прости. Хората защитават домовете си, свободата си, духа си, ако щеш. Вие как си представяте в тази тишина да писне едно минаре и да ми пее три пъти на ден? За всичко си е виновна управата. Просто хората горе си стоят по столовете, гушкат си парите, крадат колкото могат и ако не могат, довеждат други, дето да крадат вместо тях, и пак делят. А ние тук робуваме и на всичкото отгоре сега ще помагаме. Вие как си мислите? Че ако бяха дошли тук и една майка с дете падне на улицата, той, аз, втори, трети ще минем и няма да й помогнем? Това е изключено в едно село да стане. Хората в селото затова са задружни, защото се познават, защото си знаят болките, защото си знаят живота. В селото няма нищо, което да не се знае. Тук каквото и да се случи, веднага се научава.

А сега ако в някоя от празните къщи, които са останали в селото, на частни начала, без да са стоварени от държавата организирано, се заселят две-три бежански семейства, как ще реагира общността според теб?
Мисля, че ще реагира негативно. За да дойдат тези две-три семейства, хората трябва да знаят истината за тях – какви са, откъде идват, какво работят, могат ли да имат препитание. Ако аз знам, че тия три семейства са убийци, нито мога да го викам в градината да ми помогне, нито мога да гледам козички и да му дам мляко... Като е престъпник, той ще ме убие, ще ми отреже главата. Слуховете в такива населени места са като някакъв вятър, като пожарище. Мине, и селото настръхва. Ама такава ни е психиката, не се сърдете на хората. Хората са добри. Обичат си селото, обичат си децата, обичат си мястото, в което живеят.

Добре, а ако се заселят в тези три къщи български семейства? Тогава пак ли ще трябва предварително да знаете какви са?
Тук се заселват много. Софиянци имаме много.
Проучвате ли ги предварително?
Не. Усетих въпроса. Да, ама ние казваме той е българин, а оня е чужденец. Чужденец значи непознат човек. Ето оттам идва цялата разлика. Той като българин има друга душевна нагласа и не може да си позволи да направи онази беля, която ще направи един мюсюлманин. Мюсюламанинът има друга вяра, те имат други обреди, имат други разбирания за нещата. Нас това ни плаши. Защото ние все слушаме: „В Близкия Изток това, в Близкия Изток онова..." – там са все бандити. И това настроение остава в децата и във възрастните хора, които спят по два часа и през останалото време стоят пред телевизора: „Мале, видяхте ли на оня как му отрязаха главата? Ами тези ако дойдат сега в нашето село, те какво ще направят? Ами те ще ни избият тука..." Това е психологията на селянина. Той се чувства незащитен. Минеш по улицата с чужд човек и те викат: „Йото мина, кой беше тоя с него?"

Теб лично от нещо страх ли те е?
Аз съм нормален човек и ще ти кажа, че се страхувам също. Страхувам се от мълчаливи хора. А арабите не са хора от приказливите. И не знаеш какво мислят. Страх ме е точно от хората, които не знам какви мисли имат в главите си. Освен това арабите, говоря като цяло, като типаж, не се усмихват много. Това не значи, че ние като се усмихваме толкова много, че сме лековати. Ние сме различни.

Да бяха докарали тук една група от 10-15 човека, пък да събере селото в читалището, да стане един човек от тях с преводач, да разкаже какви са, как са нещата при тях... Никой нищо не ти казва. Стига с тия потайности. Налага се – идват. Сега като ни обясняват на цяла България, че ще дойдат още толкова, ние какво правим? Знаем какво е война, знаем какво е да ти запалят къщата, да останеш в семейство сам, но всяко нещо си има правила, има си път, по който се върви. И неприятното е, че мълвата върви преди онези неща, които ще се случат. Т.е. мълвата е подготвила бунта, преди още да е започнало действието. Вместо да стоят и да се джафкат в Народното събрание, елате трима-четирима човека, излезте пред хората, обяснете за какво става въпрос, кой ще бъде, как ще бъде – това е.


Снимки: Фелия Барух

Още по темата