Васил Станимиров: Всичко се обърна, когато казахме, че ДАБ не си е свършила работата

Васил Станимиров: Всичко се обърна, когато казахме, че ДАБ не си е свършила работата

На 15 септември 2014 година жителите на община Ковачевци изгониха децата на бежанци, настанени в района, от местното училище в село Калище. Това разбраха повечето от нас, когато гледаха новини, сутрешни блокове и всякакви публицистични предавания по това време. Но този конфликт не е черно-бял. Той има предистория, която дава представа за някои аспекти на събитията от есента на 2014-а, които основните медии оставиха без внимание.

Решихме да се върнем година по-късно, за да разберем какъв е бил страхът у хората и защо оказаха тази съпротива. Нямаше с кого да разговаряме. На никой не му се връщаше към онзи момент. Успяхме да се уговорим с директорката на училището, в което трябваше да бъдат записани децата, но буквално ден преди снимките, тя ни изпрати следното съобщение: „Моля да ме извините. Смятах, че съм преодоляла стреса от преживяното, но разбрах, че не съм." Оказа се, че тази история е нанесла много повече щети, отколкото предполагахме.

Единственият човек, който застана пред камерата и реши да говори, е кметът на община Ковачевци Васил Станимиров. Първоначално ни посрещна с подозрение, че сме поредните, които искат да разпишат дейност на техен гръб, но в крайна сметка ни прие в кабинета си. И първото, което ни посрещна там, беше свъсеният поглед на един кукерски костюм, който стоеше тихо в ъгъла и, доколкото разбрахме, ни пазеше от злите сили.

Този костюм Ваш ли е?
Имам друг за 13-и срещу 14-и януари, когато е Сурва. Всички се предрешаваме, слагаме звънците и тръгваме по селото да гоним злото.
Успели ли сте да го прогоните?
Никога не сме се стремели да изгоним изцяло злото, защото човек в крайна сметка трябва да се научи да се радва както на слънчевите, така и на дъждовните дни. Трябва да има някакъв баланс. Понякога когато доброто стане в повече, се изопачава и става зло.
Тук ли е по-хубаво да се живее, или в града?
Хубаво е спокойствието, но начинът на живот в нашето населено място и в София е на космически години разстояние един от друг. И винаги когато водя моите деца в София в някой мол, като се заприбирам, просто съм душевно разбит, защото нашите жители почти нямат достъп до такива неща, каквито има в София.

Вие подкрепяте ли схващането, че София не е България?
Всъщност София е България, за жалост. На София на ден бюджета й е колкото нашия за цяла година. Такава е разликата.
Колко деца има в Ковачевци сега?
Към 50-60 деца до 16-годишна възраст.
В Калище ли учат?
Да, то остана единственото училище. Преди това имахме и в село Сирищник, но понеже там отворихме дом за възрастни хора, който дава поминък на селото, решихме да оставим училището в Калище, за да балансираме между населените места. Идеята е всяко селце да има нещо, което да движи, да създава живот, иначе се обезлюдява бързо. Бягат младите хора. Всъщност всички, които успяха да си намерят работа и издържаха на конкуренцията, избягаха.


Площадът на община Ковачевци и музеят на Георги Димитров

Какви са хората, които живеят в селото?
Хората ли?
Да, бяха ги определили като много негостоприемни.
Аз за моето население лоша дума не мога да кажа. Те са хора, както всички останали. Но ако върна исторически назад времето, ние сме борбени, добри, гостоприемни хора. Едно от нещата, заради които ни упрекваха някои журналисти и казваха „Вашият вожд и лидер Георги Димитров реално погледнато е бежанец." И то е така. Те са дошли от Македония със семейството си, настанили са се тук и тук е роден. Ние никога не сме гонили някого, напротив.

Тогава защо се чуха тези неща за Калище и Ковачевци?
Заедно с председателя на общинския съвет бяхме в кабинета ми, когато журналисти ми звъннаха по телефона, за да ме питат знам ли, че към Ковачевци пътуват автобуси с бежанци. Казах, че не знам и се поинтересувах къде ще бъдат настанени. Разбрах, че ще ги настанят в Детския екологичен комплекс. Веднага направихме организация. Знаехме, че тези хора ще дойдат вероятно гладни и на другия ден ще тръгнат да пазаруват. На всички магазини на територията на Ковачевци казахме, че трябва да поръчат повече хляб и хранителни стоки, да не би да остане местното население без храна и да се получи някакво вълнение. С хората, които са малко по-негативно настроени, проведохме в същия ден разговор. Казахме, че ще бъдат настанени временно и че не трябва да имаме проблем с тях.

Изчакахме да дойдат бежанците заедно с началника на полицейския участък. Пристигнаха доста късно, към 9-10 вечерта дойдоха първите автобуси. От комплекса бяха организирали лекар, прегледаха ги, настаниха се хората. От следващия ден започнахме да събираме помощи и тогава видяхме колко сме неподготвени за това – и държавата в лицето на всички институции, и местната власт. Това, което най ме притесни, е, че бяха почивни дни и не успяхме да направим среща с местното население, за да ги уведомим. Срещата я направихме във вторник на следващата седмица и се разви нормално, макар че имаше и политически провокации на заседанието. Тогава казахме на хората, че временно ще бъдат настанени, че това е решение на Министерски съвет и базата е държавна собственост. Повечето хора ги приеха и не сме имали проблем. Само тези, които търсеха политически дивиденти, те обясняваха, че ще ни заразят и какви ли не истории.

Вас уведоми ли Ви някой на държавно ниво?
Никой не се е обадил. Разбрахме от медиите. Аз звъннах веднага на областния управител, той не знаеше. На народни представители звъннах, те не знаеха нищо. Успях да говоря с г-н Чирпанлиев (председател на ДАБ по време на събитията, бел. авт.), който ми обясни, че държавата е в много трудна ситуация и че това е някакъв вариант да спасят положението за зимните месеци. Помоли ни да не правим бунтове и да не пречим на хората, защото те трябва да живеят някъде, а не могат да ги настанят в Харманли в това, което дадоха по телевизията – в палатки и в мизерия. И от тази гледна точка жителите на Ковачевци дадоха своето гостоприемство.

Но всичко се хвана пак на нашия гръб. Ние имаме бюджет, в рамките на който всяка година си правим разстановка колко пари да отидат за улично осветление, колко пари да отидат за детски градини, за социални домове, за патронажа ни... Когато се настаниха бежанците, се наложи да увеличим уличното осветление – то стана денонощно, за което изразходихме много средства. И всички обещания, че ще бъдат дадени допълнително някакви пари за електроенергията, останаха напразни. Спомням си и един случай, в който ни донесоха писмо от РЗИ, че има човек от лагера, болен от малария, и трябва да изпръскаме цялата община против комари. И аз писах писмо до министъра на финансите, до Министерски съвет, до здравеопазването, до Държавната агенция за бежанците... Отговорът беше, че те ще си изпръскат двора на комплекса, а ние, понеже сме си имали наш бюджет, да си пръскаме всичко останало за наша сметка.


Входът на Националния детски екологичен комплекс, където са били настанени бежанците

Колко време бяха тук бежанците?
От октомври до октомври – една година.
Какво се случи през тази една година? Как живяха те тук и как живяхте вие с тях?
Повечето хора, които пристигнаха, бяха семейства с деца и участваха в нашия живот без проблем. Празнувахме Нова година, християните идваха на нашите черковни празници. Всичко беше нормално. Даже сме им помагали. В първите дни особено беше много тежко. Нямаха достатъчно храна. Хората събираха дарения. Най-различни организации също се включиха – Червеният кръст дадоха много помощи, от мюфтийството отпуснаха храна.
Но изникнаха и други проблеми. Например, те нямаше къде да си обменят валутата, защото на територията на общината няма чейндж бюро и трябва да се ходи до Перник. Другото беше линейката. Ние имаме Бърза помощ към Земен и тя обслужва и двете общини. И когато се наложи някой от лагера да бъде закаран до болницата в Перник, после трудно се връщат. Трябва да се изпишат, няма на кого да се обадят, нямат пари и ми се обаждаха на мен. Ходили сме с лични коли да ги докарваме от Перник.

Имаше ли нещо, което Ви изненада в отношенията между местните хора и бежанците?
Проблемите с бежанците и местните хора са били дотолкова, че самото им присъствие промени летния сезон на Ковачевци. Много от хората на посмяха да се завърнат лятото и селото просто остана празно.
А защо не посмяха?
Много е индивидуално отношението към бежанеца. Всеки вътре си има различно. И това, което забелязах, е, че то цепи българина по някаква линия, независимо от партийна принадлежност. В интерес на истината има и съветници от моята партия (БСП, бел. авт.), които за това, че съм допуснал бежанците, че не съм организирал протести и стачки, че не сме преградили пътя, ми направиха доста проблеми – и в общинския съвет ходеха, и разнасяха какви ли не интриги и клюки сред населението. В същото време хора на ГЕРБ застанаха и подкрепиха позицията на общината.

Имаше ли реално от какво да се страхуват хората, които живеят в Ковачевци постоянно?
Кражби на имущество не е имало, хората влизаха по градините и ядяха плодове, но това са дребни неща. И аз като мина покрай някоя череша, която стърчи през градината, си откъсвам няколко. Имаше един страх в младите хора и най-вече в младите жени, когато бяха докарали доста младежи афганистанци. И те като слизаха в селото, се движеха на големи групи и подсвиркваха след момичетата, което не беше хубаво.
Но трябва да кажа, че моите деца бяха тук лятото с тайфата от техни връстници и бяха целодневно с бежанци от лагера, имаха си приятели, играеха си и си ходеха навсякъде заедно. Децата се приемат едно друго – там не е толкова страшно. Но тук вече е въпрос на държавната политика – тези хора трябва да се интегрират. И каквото е отношението към бежанците, такова трябва да е и към нас, българите. Което липсва. Едногодишната среща с бежанци това ми показа.

Когато се изготвяше новият план за бежанците под егидата на вицепремиер Бобева бях поканен на една среща в Министерски съвет. В този период, до септември месец, мен ме водеха като мечка на панаир, за да показват колко е гостоприемен кметът и как може да съжителстват местната власт и бежанците. Тогава им казах, че това, което са замислили, няма да стане; че това ще е една хартия, която няма да може да се изпълни. И тогава обясних на г-жа Бобева, че ако бяха извикали кметовете и им бяха обяснили, че има проблем, че тези хора трябва да се настанят някъде, ние щяхме да говорим с населението по места, за да видим как ще го приемат, но нямаше да има нито Телиш, нито Розово.

Училището в село Калище

Откъде дойде тогава проблемът?
Един от основните ни ангажименти е да запазим основното училище в село Калище. Полагаме доста усилия и агитираме всеки родител да си запише децата в нашето училище. След като се закрие учебната година, тръгваме по всяко семейство и разговаряме. И в един момент те идват с букетите цветя и разбират, че техните деца ще учат с деца на бежанци, търсещи закрила. Всичко на всичко имаме 18 деца. За половината родители може и да не е проблем, но за другите 50 процента... Дори 20 процента да си изтеглят децата, това означава затваряне на училището. Изпадаме от класацията за защитено училище, защото нямаме нужния брой деца, и ще се наложи да го закрием.

От какво се страхуваха хората?
Никой нищо не ми е споделял. То нямаше и време. Ние нямахме нужното време да минем през хората или да направим среща, а трябваше да ги предупредим. Трябваше да ни кажат поне една седмица по-рано, че има такава възможност.
За една година пребиваване на тези семейства тук не стана ли ясно, че децата трябва да ходят на училище и по всяка вероятност ще бъдат записани в местното?
Не. Всичко, което разбрах за образованието за бежанците, го научих след 15 септември. Още в началото при свикване на извънредна сесия на общинските съветници, на която присъстваха областният управител, представители на ДАБ, аз като кмет и полицията, се поставиха двата въпроса: тези деца имунизирани ли са и къде ще учат. Отговорът на представителя на ДАБ беше следният: „Аз съм ниско ниво в йерархията – чиновник, но ви казвам, че те са имунизирани, няма проблем, а за училище – не се притеснявайте, те бягат навън." В последствие разбрах, че до три месеца според наредбите, които имаме за образованието и закона за бежанците, ние трябва да им предоставим достъп до нашите училища. Мина една година... Горе имаше период с над 150 деца и никой не каза, че ще трябва да ги запишем в училището. А са били длъжни да го направят още на третия месец.

Когато дойде г-жа Коконова, която е началник на пернишкия инспекторат на РИО, тя не знаеше за какво иде реч. Имаме протокол от извънредна сесия на 15 септември, че с абсолютно нищо не е запозната. И виждаме как държавата за пореден път не си е свършила работата. И оттук излезе проблемът – опитваме се да запишем осем деца на по 11-12 години в първи клас. „Г-жо Коконова, кой определи, че са за първи клас?" „То за първи клас можем да запишем всички." „Моля?! Къде пише, че за първи клас може да запишете всички? Те положили ли са изпит пред вас?" Тя не знаеше, че трябва да се положи изпит.

Вярно ли е, че директорката на училището е ходила да се вижда с деца и родители от бежанския център?
През август директорката по покана на представителя на ДАБ, отговарящ за интеграцията – Василев, е отишла в комплекса и са се срещнали нашите деца с техните деца. Видели са се и са се прибрали. И тя е казала „Дайте да видим нормативно как тези деца да бъдат записани."
Т.е. все пак август месец е имало някаква представа, че ще трябва да се запишат тези деца?
Имаше представа, че има 12 деца, които би трябвало да се запишат в училището. Но това е единствената среща. Аз разбрах, че е ходено горе на 15 септември. Цялата история, която беше подета, се обърна в момента, в който казахме, че реално ДАБ не си е свършила работата и те, за да изместят центъра на проблема, казаха: „Тези в Калище ядат деца и са фашисти."
Г-н Чирпанлиев защо твърди, че директорката е била наясно и е ходила в комплекса едва ли не с готови за попълване зявления за влизане в първи клас?
Най-откровено казвам, че г-н Чирпанлиев е един лъжец. Голям лъжец. Човекът, който направи този скандал. И за цялата тази история с бежанците е виновен той.

Ако имахте време, процедурата беше спазена, бяхте провел необходимите разговори с хората, познавайки ги, щеше ли да има проблем според Вас?
Не. Не. Не. Защото в крайна сметка тези деца вървят с някакъв бюджет. Допускаме, че 4 деца ще дойдат, това например са 8 хиляди лева за годината, които на училището му трябват, на общината трябват, защото ние додаваме това, което не стига.
Т.е. вие на практика никога не сте имали против тези деца да учат в местното училище?
Никога не е имало такъв проблем. Ако тези хора си бяха свършили работата, ако в регионалния инспекторат се бяха сетили, че тук има бежански център с деца, които ще трябва някъде да учат, ако бяхме направили една среща с директор, местна власт, РИО, ДАБ, такъв проблем нямаше да същестува. Както ги приехме първоначално, така щяхме да ги приемем и след това. Ами те са деца. Те са деца като нашите деца. На мен ми беше и жал в цялата тази ситуация за тях.

Ковачевци

Какво най-много Ви обиди след конфликта на 15 септември?
Не ми се връща назад, защото цялата община понесе огромен удар от разни „заинтересовани" организации и медии, които отговарят уж за интеграцията. Когато видяха, че царят е гол, че в целия този интеграционен процес нищо не сме свършили, и то лъсна на 15 септември в Калище, нормално беше виновният да излезе кметът на общината – той е насадил омраза, нали... Най-вероятно сигурно с такова решение ще излезе и Комисията (КЗД, бел.авт.), защото трябва да изчистим нещата и да покажем, че ние си имаме отношение към бежанците.
Какви бяха личните последствия за Вас?
Директорката... жената е понесла доста негативна емоция. Аз съм свикнал тези неща да не ги чета, не ме касаят. Лошото е, че така се създаде едно мнение за Калище от неправилно предадена и изкривена информация. Ако си превишил скоростта и те спре катаджията, обаче му се виждаш симпатичен и решава, че е морално да те пусне, а ти пак продължаваш да си караш с по-висока скорост, не успееш да вземеш завоя и се забиеш в някоя спирка, погубвайки няколко човешки живота или най-малко твоя или на спътника ти, кое е моралното? Моралното е да се държим човешки и да спазваме законите и нека всички знаят, че навсякъде живеят хора и тези хора имат права. Както бежанците имат своите права, така и нашите деца и родители имат права. Златната среда е там, където единият не пречи на другия. Това е демокрацията – когато вие не пречите на мен и аз не ви преча на вас, а ние вървим по един път и се развиваме.

И сега една година по-късно какъв е изводът от цялата тази работа и какви са последствията за Ковачевци и Калище?
Изводът за мен е следният: крайно време е, когато нещо се прави, да се върши читаво, нормално. Имаме проблем с бежанците – трябва да се говори за него. Говорил съм по време на правителството на Орешарски с високопоставени хора, поставял съм въпроса на форуми с присъствие от управляващата коалиция – никой не искаше да се ангажира с темата „Бежанци", защото в момента, в който някой от политиците ни каже „Бежанци – ние заставаме зад тях", това означава, че тези хора, които мразят бежанците, веднага ще отидат към някоя друга партия, която издига лозунга „Аз мразя бежанците." И чисто политически това нещо ще се отрази в изборите. Нашите политици са много, много предпазливи и са хвърлили горещия картоф в ДАБ.
По бели гащи ни хвана бежанската вълна, щом се стигна дотук. Но когато се работи, всеки си върши неговата част от работата и се държи комуникация местна власт, ДАБ, областен управител, кмет на община, всичко е преодолимо, стига да има някакво взимодействие и чуваемост.

Съжалявате ли за нещо казано в повече от вас или от някои от хората, които с децата си застанаха на 15 септември и казаха: „Аз не искам бежанци!"?
Не такива деца няма, които казват „Аз не искам бежанци".
Имаше едно детенце, което каза точно това.
Детето го е казало, защото това е бил провокиращ въпрос. Никое дете или учител не е бил против да дойдат деца-бежанци да учат. Искахме единственото да се изпълнят нормативните документи, за да не може да се пречи на учебния процес на нашите деца.
Защо тогава протестът на хората не беше срещу тези, които не са си свършили работата, а срещу бежанците?
Ние не сме имали протест срещу децата на бежанци. Такова нещо не е имало.
А какво показаха по телевизията?
Ходеха и вземаха интервюта и вадеха неща от контекста. И аз мога в едно интервю от един час след много въпроси, въпроси, въпроси да кажа нещо, което ви е изгодно на вас, и после в интервюто да се включи точно това. Това стана в училището. Нито е имало протест, нито са идвали децата до там и да се били отблъснат и върнати, нито дори са записани такива деца в училището.

И, в крайна сметка, съжалявате ли за нещо?
За нищо не съжалявам и днес ще застана на същата позиция, без да имам двоумение.
Какво не разбраха хората, научили за този конфликт основно от медиите?
Реално погледнато разбраха само, че ние гоним децата. А всичко останало не успяха да го разберат, защото в крайна сметка такава беше идеята: да бъдем представени като човекоядци, а не като хора, защитаващи интересите на местното население и училището, което е много важно за нас.


Снимки: Фелия Барух

Още по темата