Тахсен Муса Ахмед: Ако бяхме останали в Сирия, най-вероятно вече щяхме да сме мъртви

Тахсен Муса Ахмед: Ако бяхме останали в Сирия, най-вероятно вече щяхме да сме мъртви

Тахсен ще се завърти покрай теб още с влизането ти в лагера в Харманли. Няма как да не му обърнеш внимание, защото очите му искрят в някакво извънземно синьо. Проблясват в маранята точно, както погледът на котка в най-тъмната нощ. После ти се усмихва и започва на някакъв много ведър английско-кюрдско-български да ти обяснява какво ли не. В първия момент не го разбираш много добре. После става ясно, че се шегува. Общо взето, Тахсен се шегува с всичко. Включително и със себе си в сегашното си не много цветущо положение. Работил е като шивач, обича да играе футбол и иска да си има собствена къща, но в момента не му е до планове и мечти – отложени са за Германия. Когато, или всъщност, като отиде там.


Тахсен по време на снимките за Непознатият друг

Разкажи ни за себе си.
На 33 години съм, кюрд от Сирия, от провинция Ал Хасаке. Живеех в Дамаск – столицата на Сирия, и работех като шивач. Наложи се да се върна се в родния си Камишли, когато започнаха битките и размириците. После трафиканти ме прекараха до тук.
Със семейството си ли дойде?
Дойдох сам. Четири месеца по-късно пристигнаха и жена ми с децата – пак с помощта на трафиканти.
Как реши да избягаш?
Първоначално нямаше никакви проблеми. Животът ни беше хубав. Аз лично подкрепях режима на Асад, но станаха много проблеми и се наложи да избягаме, за да живеем. Дойдохме тук, за да търсим сигурност. Ако бяхме останали в Сирия, най-вероятно вече щяхме да сме мъртви.
Едва след шестия опит успях да вляза в България. Тогава ми взеха всичко: пари, телефон... Всичко. В себе си имах около 1000 долара. Бях ги взел, за да се издържаме с тях. Но когато ни хванаха, ги прибраха и повече не ми ги върнаха.
Преди това всеки път ни връщаха от границата. Когато имаше жени с нас, си криехме парите и телефоните в тях. А когато бяхме само мъже, не само че ни гонеха, но ни и биеха.

Преди войната имал ли си план да емигрираш в Европа?
Европа беше мечта... Никога не съм си и представял, че мога да отида. Беше много скъпо и сложно. Нямах пари, а и не мислех да бягам.
Каза ни, че след бягството от Сирия си поживял в Турция. Защо реши да я напуснеш?
Заминах за Турция през 2012-а и останах две години. И там работих като шивач. Но нищо не можеш да спестиш. Хората казват, че заплатите в Турция са високи. Да, ама като се приспаднат данъците и си платиш наема, сметките – ток, вода и друго, нищо не остава. Освен това турците ни използваха и невинаги плащаха. На мен лично два месеца работа така и не ми ги платиха. Всички са мафия. Дължат ми 1500 долара.
Знаеше ли нещо за България, преди да дойдеш?
Не, нищо. По времето когато пристигнах, в лагера още беше хубаво: имаше повече храна, лекари, на никого не даваха само три години пребиваване, защото бяхме все още малко бежанци. Сега много се влошиха нещата. Връщат хора, на други дават документ за три години, който не им дава право да пътуват никъде. Така им се налага да плащат по 600-700 евро на човек, за да заминат за Западна Европа. Ако им дадат за пет години, те после плащат само 100-150 евро, т.е. само билетите. Хората са бедни и няма какво да правят. Аз лично вече нямам проблем – след десет дни заминавам.


Тахсен позира с единственото нещо, което е успял да вземе със себе си - тишърт с надпис "Кюрдистан"

Защо искаш да отидеш в Германия? Защо не останеш тук, за да работиш като шивач?
Защото в България колко ще ми плащат – 400 лв? Ами наем на квартирата - 200 лв, сметки... Само за цигари ми трябват 100 лв на месец. А децата да умират от глад ли? Отиваме там, за да живеем по-хубав живот.
Разкажи ни какъв е животът в лагера.
Всичко е нормално, с изключение на храната и медицинската помощ. Хората трябва да си купуват храна сами, защото не стига. И лекарите не ни обръщат никакво внимание. Скоро имаше и смъртен случай тук. Даже като ходим до клиниката в Харманли, щом чуят Сирия, лекарите махат с ръка да си ходим. Трябва да се подобри храната и медицинската грижа. Никой не те поглежда, освен ако вече не умираш.

Какво ти липсва най-много от живота ти преди войната?
Липсва ми стария живот в Сирия. Бяхме щастливи, когато нашият президент Башар движеше всичко в държавата. Мечтаех да си купя къща.
Кое беше любимото ти занимание?
Футболът! Най-приятното нещо за мен беше да ритам футбол.
Тук играеш ли?
Да, по някой път ритаме и тука.

Какво ще е първото нещо, което ще си купиш в Германия с първите ти изкарани пари?
Като дойде време, ще си помисля. В крайна сметка не отивам за себе си, а заради децата. За да им осигуря по-добро бъдеще. Но иначе искам да си открия собствено шивашко ателие и да не работя за никого.
Имаш ли някакви въпроси към българските управници?
Нямам въпроси, но имам една молба: като са решили да връщат хората от границата, да ги връщат, но поне да не ги бият, да не им взимат парите и вещите.


Снимки: Фелия Барух

Още по темата