Христо Христов: Не е редно на лошото да се отвръща с лошо, трябва да бъде с добро

Христо Христов: Не е редно на лошото да се отвръща с лошо, трябва да бъде с добро

Христо може да спука всеки един човек на тази земя от смях с арсенала си от хиляди вицове. Може да влезе и в Книгата на рекордите на Гинес с постижение за най-дълго разказване на вицове без почивка. Струва ни се, че ще му се вържат няколко дни. Но когато се включат камера и микрофон, Христо не е толкова разговорлив. В това всъщност няма нищо лошо, защото той успява съвсем човешки и без излишни увъртания, само с няколко думи, да разкаже как се е чувствал и какво е видял по време на продължителните протести от есента на 2013 година в село Телиш.

Христо, тук ли си роден, тук ли си живял? Разкажи ни малко за себе си...
Роден съм в град Койнаре и като съм бил на година и половина, родителите ми се местят в Телиш. Тук, в тази къща съм израснал (къщата, в чийто двор провеждаме интервюто, бел. авт.). Учил съм в Телиш до 8 клас. След това отидох в Плевен. След това отидох в казармата две години. Като се уволних, започнах работа, създадох семейство, живях в Габрово, там ми се роди първата дъщеря – Петя, след това се преместихме в Телиш, роди се и малката дъщеря – Златка. После отидохме в Плевен, защото нямаше работа тук. Но като дойде демокрацията, ме съкратиха и се принудих да се върна обратно в Телиш. Почнах работа в бившето поделение. Там работих около 13 години. След това го закриха.
Какво си работил?
Бил съм шлосер поддръжка. После охрана. Сега съм охрана в бившето поделение.
С какво друго се занимаваш?
Председател съм на читалището в село Телиш. Участвам в театралния състав от 25 години.

Ти си живял на много места, но защо в крайна сметка си избра Телиш?
Телиш е хубаво, спокойно място за живеене. Тук сме една голяма компания от приятели, разбираме се, събираме се и ни е хубаво тук. Атмосферата е спокойна. Тук хората са добри.
С какво най-много се гордееш?
Гордея се, че съм създал семейство, че имам деца, имам внуци.
От какво винаги си искал да ги опазиш?
От лошите неща. Искал съм да бъдат добри хора, да не лъжат, да не крадат, да са честни с другите, да си помагат взаимно, да се трудят, да си изкарват честно прехраната...

Какво най те тревожи в съвременния човек?
Тревожи ме, че много хора стават завистливи и вършат лошотии заради товаправят лоши неща. А и ми прави впечатление, че като почнат новините, все е с лошите неща: убийства, кражби, изнасилвания, пребивания, а пък хубавите неща са на заден план все повече.
Защо според теб преди година и половина Телиш влезе в новините с отрицателен знак?
Защото не постъпиха честно спрямо селото и жителите ни. Трябваше да предупредят предварително, че ще има такъв лагер, че ще има бежанци. Ние нямаме нищо против тях, но без да информират кмета и жителите не става. Подготвяха лагера нощно време и в последния момент разбрахме, когато вече бяха готови да ги докарат тук. Нямаше как да не реагираме.

Ти помниш ли какво си помисли първоначално?
Първата ми мисъл беше: „Добре. Трябва да се помогне на тези хора." Но след това като се разбра какви ще бъдат, реакцията ми беше друга.
Вие се обединихте и протестирахте повече от месец. Направихте барикада на пътя, не пускахте никого... Кои бяха критичните моменти по време на протеста?
Една вечер се бяхме събрали и част от хората реагираха, че още на момента трябва да се влезе в поделението и да се изкарат легла и всичко. И тръгнаха. После след тях тръгна друга група да ги върне, защото това не беше редно. Не трябва да се постъпва, както те го направиха – нечестно. Не е редно на лошото да се отвръща с лошо, трябва да бъде с добро.

Защо го взехте толкова присърце?
Искахме тук да дойдат фирми, които да инвестират и да създадат работни места. А пък тези бежанци, които щяха да дойдат, те не могат да бъдат вечно затворени. Това не е затвор. Ще плъзнат, ще искат работа, а няма за всички.
Според теб от какво се страхуваха най-вече телишчани?
Тези хора изповядват друга религия, може да тръгнат болести... Ей такива работи.
Какво ви притеснява в другата религия?
Не ме притеснява мен другата религия. И те са хора, и те изповядват нещо за добро. Има и такива, които изповядват лоши неща, провокират... Това ме притеснява, но те са малка част. Всички други хора имат право да живеят на тази земя – както ние, така и те. И са тръгнали да се спасяват от война все пак...

Ако сега се заселят бежанци във вашето село по своя инициатива, според теб как ще реагират хората в селото?
Негативно. Няма да позволят, защото преди години искаха циганите от други места да идват тук, но ние не позволихме, защото селото е чисто – няма цигани, има спокойствие. А циганите – повечето от тях крадат.
Защо правиш този паралел между бежанците и циганите?
Може би несъзнателно.

Ти чувствал ли си се някога отхвърлен? Неприет?
Не.
Винаги са те приемали навсякъде и навсякъде са те харесвали?
Общо взето...
Чудя се дали можеш да се поставиш на тяхно място. Чудя се дали и аз, дето ти задавам този въпрос, бих могла да се поставя на тяхното място. Каква е твоята представа за войната и за това какво значи да избягаш от война?
Спасяваш се – търсиш начин да спасиш семейството си, приятелите, близките.

Как оценяваш този протест година и половина, след като приключиха нещата?
След като се отказаха да правят бежански лагер, дойдоха инвеститори в селото и сега работят около 50-60 човека, след месец-два ще почнат 100, в близко бъдеще, до 2-3 години, трябва да работят над 1000 души тук. Ще има работа не само за хората от Телиш, а и от общината.


Снимки: Фелия Барух

Още по темата