Община Ковачевци - толкова близо и толкова далеч

Община Ковачевци - толкова близо и толкова далеч

Понякога живеем толкова близо един до друг (както е в случая с община Ковачевци, намираща се на едни нищо и никакви 44 км от центъра на София) и в същото време толкова далече, че направо не е истина.
Последната спирка от пътуването ни беше именно тук, където се намира и село Калище, станало печално известно с това, че "местните хора изгониха сирийските деца от училището". Такива бяха заглавията. Истината се оказа малко по-различна. Но за да я научиш, трябва да минеш тези 44 км, да се опиташ да се срещнеш с хората от селото, да ги убедиш да говорят с теб (защото повечето не искат да се връщат в онези моменти, когато отвсякъде се тръбеше колко са безскрупулни, прости и коравосърдечни), да ти откажат, да се отчаяш, да си тръгнеш, да се върнеш и най-сетне да получиш възможност да разговаряш с човека, който пое последиците от родителския бунт в Калище – кмета на община Ковачевци Васил Станимиров. Не е толкова трудно, но при всички положения е много по-лесно да не го направиш и да си мислиш, че знаеш всичко. Затова казваме, че живеем много близо и в същото време ужасно далече един от друг – километрите ни сближават, а предразсъдъците ни разделят.

Непознатият друг разговаря само с Васил Станимиров, защото никой друг не пожела да се върне към онзи паметен 15 септември преди една година. И както разбрахме в последствие, това не е от страх, а по-скоро от здравословно чувство за самосъхранение. Директорката на училището, където трябваше да бъдат записани децата бежанци, също се беше съгласила да разкаже своята версия за случилото се, но после се отказа. И макар това да не беше добре за изследването, което се опитвахме да направим, успяхме да я разберем. Може би ако още в самото начало бяхме пробвали да се разберем един друг, нещата щяха да изглеждат различно.


Васил Станимиров

"Много е индивидуално отношението към бежанеца. Всеки вътре си има различно отношение. И то цепи българина по някаква линия, независимо от партийна принадлежност."

Цялото интервю с Васил Станимиров скоро в сайта на Непознатият друг.

Снимки: Фелия Барух

Още по темата