Начало

Начало

Нашето пътуване започна от село Розово, където, освен с розово, животът разполага и с всякакви други разцветки, които го правят такъв, какъвто трябва да бъде - пъстър и откровен.
Селото е известно с гостоприемството си заради множеството туристи от различни краища на света, които посреща всяка година за традиционния розобер (и ние бяхме там, обещаваме снимки). Точно преди една година обаче село Розово попадна в медиите заради нежеланието на жителите му да приемат няколко сирийски семейства, които искаха да се настанят в къща в селото. До какво доведе всичко това и промени ли се животът в Розово след събитията от пролетта на 2014 г. ни разказаха кметът Теодора Георгиева, читалищният секретар Делка Кирова и един от участниците в протестите Христо Христов.


Теодора Георгиева
"Много късно медиите се сетиха за иронията на съдбата, че нашата маслодайна роза – дамасцена, идва точно от Сирия. Ирония е, да. Ирония е, че сега е моментът, в който тази роза е основно препитание за някои хора. Ирония е, че тя е символът на Казанлък. Игри на съдбата."


Делка Кирова
"Когато 90-а година започнаха промените, имаше много антипатии един към друг, но самодейците си казахме така: всеки си има различни възгледи за политика, тях ги оставяме до стъпалата. Влезем ли в читалището, вече не сме от никоя партия и няма да се делим. Ние сме едно. И затова не ми е приятно – защото действително селото много се оплю и излишно се коментира. Излишни бяха и всички намеци и цялата помия, която се изхвърли. Просто ми е болно."


Христо Христов
"Влязохме в новините, в устите на цяла България и ни заковаха на стълба на позора. Започнаха да ни сочат с пръсти, че ние сме прости селяни, битови фашисти и какво ли не още... А нямаха право така да ни наричат, защото те не знаят как бързо и мълниеносно се развиха нещата. Сега всичко избледня. Остана само споменът за обидата."



Очаквайте скоро разказите от първо лице на героите на Непознатият друг.

Снимки: Фелия Барух (портрети) и Beardfrost Productions (снимка най-горе)

Още по темата