Добре дошли в Харманли

Добре дошли в Харманли

Пътуването ни продължи през розовата долина до най-големия бежански лагер или, с други думи, Регистрационно-приемателен център – Харманли. Екипът на Непознатият друг беше там през юни и разбрахме, че само за този месец лицата, потърсили закрила в България, са 1628 от 20 държави, като сред тях има и 600 деца.

Срещата ни с хората, избягали от войната, беше като звучен шамар от реалността, който си боли, вярвайте, нищо че си подготвен за него. Лагерът беше пълен с деца и млади хора, имаше и доста бременни жени. Малките изглеждаха щастливи, родителите им не чак толкова, но всички са благодарни на България, че ги е посрещнала и им е дала покрив и закрила. Всеки един, с когото говорихме, благодари на българския народ за топлото отношение и моли за по-бързо придвижване на документите, за да отидат в Германия, където „няма да са в тежест на и без друго бедната България."

Пред камерата ни застанаха Джамил Хасан, който е бил електротехник в Алепо, Джейхан Мурад Наби от Африн, работила като фотограф и журналист, и шивачът Тахсен Муса Ахмед, когото войната е заварила в Дамаск.
Непознатият друг ще ви разкаже и трите истории в поредица от интервюта.

Джамил Хасан
„В района на Азаз се водеха битки между Ислямска държава и Свободната сирийска армия. Тогава част от снаряд падна близо до нас и уби детето ми и мой племенник. Нямаше вече друг избор, освен да бягам."

Джейхан Мурад Наби
„Не съм взела нищо със себе с. Цялата ми къща е разрушена. В момента ми е приятно, че правите интервю с мен, но в същото време ви завиждам, че сте с камерата отпред."

Тахсен Муса Ахмед
„Аз лично подкрепях режима на Асад, но станаха много проблеми и се наложи да избягаме, за да живеем. Дойдохме тук, за да търсим сигурност. Ако бяхме останали в Сирия, най-вероятно вече щяхме да сме мъртви."


Снимки: Фелия Барух

Още по темата