За Проекта

Gallery  mg 2266 Gallery  mg 1763 Gallery  mg 1549 Gallery  mg 1634 Gallery  mg 2127 Gallery  mg 2141 Gallery img 2680 Gallery  pnt8218 Gallery  mg 2171 Gallery  mg 2218 Gallery  mg 2234 Gallery  mg 2314 Gallery  mg 2421 Gallery  mg 2520 Gallery  mg 2627

Да бягаш от двора, в който си играл като дете.
Да изоставиш стаята, в която си повивал първия си син.
Да напуснеш мястото, където си погребал майка си.
Да бягаш от града, над който падат бомби.
Да бягаш.
Да посрещаш хора, чийто език не разбираш.
Да се страхуваш за хляба си.
Да свикнеш да заключваш входната врата.
Да се страхуваш, че няма кой да те защити в собствената ти държава.
Да се страхуваш.

В края на април 2014 г. група бежанци се заселват в къща в казанлъшкото село Розово. Жителите и управата на селото не са подготвени предварително за новите обитатели и това довежда до спонтанен протест и подписка. Два дни по-късно, по свое желание, сирийските семейства се преместват в съседно населено място.

През септември същата година в Калище родителите на ученици, посещаващи местното училище, изказват публично несъгласието си техните деца да учат заедно с деца на бежанци. След неколкодневни разговори и коментари децата на бежанците са записани в друго училище в района.

Година по-рано, през късната есен на 2013 г., Телиш въстава срещу изграждането на бежански лагер от затворен тип на територията на бивши военни поделения в близост до населеното място. Жителите на селото поддържат денонощна блокада на пътя, водещ към ракетното поделение, повече от 40 дни. Тя приключва, когато местната управа получава уверението, че такъв лагер няма да се строи.

Това са фактите, които всички чухме, видяхме, прочетохме, коментирахме. Тези факти поставиха завинаги „ксенофоби", „расисти", „нетолерантни" пред името на всеки жител на трите села. Как обаче изглежда историята, когато се срещнеш с тези „ксенофоби" и „расисти"; когато ти разкажат какво се е случило така, както те са го видели; когато чуеш въпросите им, които и досега остават без отговор?

Проектът Непознатият друг се връща на местата на събитията година по-късно, за да изследва истинските настроения на участниците в тях и да види проблема извън медийната му обвивка.

Неразривна част от това изследване са и историите на хората, бягащи от война, и намерили убежище в България. Кой си ти, когато говориш за живота си в минало време; когато си принуден да чакаш месеци наред, за да се сдобиеш с документ, който да удостовери, че те има; когато, избягал от собствената си страна, попадаш на място, където също не си желан?

Непознатият друг има за цел да представи един обобщен образ на бежанеца – тук и сега в България, на базата на срещи и интервюта с обитателите на лагерите в Харманли и в кв. Военна рампа в София, както и с няколко семейства, живеещи в Стара Загора.

Непознатият друг е покана за размисъл, среща с обикновени хора, озовали се в необикновени ситуации. Непознатият друг е задочен диалог между бежанци и българи, поставени не по волята им едни срещу други.

В сайта на проекта ще намерите дневник на пътуванията ни и разказ за срещите, които ни очакваха по пътя. Ще се запознаете с героите на Непознатият друг и ще научите историите им. Ще получавате информация за всички следващи събития, свързани с проекта – изложби, семинари, прожекции.

За връзка с нас:
hello@fotofabrika.org